Богдана КарадочеваИване, Иване

Не разбирам отдавна
за какво ли се мислиш.
За герой вероятно
от любовен роман.
Дон жуан да играеш
така ти се иска,
а пък всъщност си само Иван.
И защо се стараеш,
не ти ли ясно?
Посивял си скучен,
като празен екран.
А мансардата с блянове
вече е тясна,
тя отдавна е само таван!
Припев: /2x/
Иване, Иване! (2)
Спасение няма, щом си с
пръстен към мен прикован!
И какво да направя,
вече девет години
с теб делим увехтелия
сватбен диван.
И редовно притопляме
чувства изстинали
на котлона с един реотан.
И какво ми остава
да тръшна вратата,
да избягам от този
панелен капан,
но така ли си бяга
човек от съдбата
и от своя единствен Иван
Припев:... /2x/