Пред нас лежат забравени треви.
Зад нас мълчат тревоги оглушали.
И недоверие не ни гневи.
Доверието вече сме раздали.
Сега е август. Нощ. И зли води
със ожаднели клони не говорят.
Адажио от падащи звезди
едва-едва дочуваме отгоре.
Събудени от жълтата луна,
и птиците дори не се преместват.
Потънал в тишина и във петна,
светът е станал просто невеществен.
Подир залезли сенки и слънца
тук всичко ни изглежда нереално.
Домът, брегът и нашите лица
неуловимо мракът е откраднал.
Но недоверие не ни гнети.
Доверието вече сме раздали.
Ще стопим навярно – аз и ти –
в такова черно крехко огледало.
стихове: Павел Матев
музика: Ал. Йосифов