Богдана КарадочеваСледобедна песничка

Както се разхождах в уличката строга,
както си подсвирквах в слънчевия смях,
в нещо се препънах - беше твоят поглед
и да се обърна, тъй и не посмях.
Зяпах по витрините в ранния следобед,
облаче увисна като стар въпрос.
Бях те позабравила, даже и не помня
светлоок ли беше или тъмнокос.
Как ни разлюля странно пролетта,
дяволска шега с нас си прави тя.
Как се завъртя този пъстър свят -
всеки има път, няма път назад.
И стоях на ъгъла, свършваше следобедът,
песничката някъде взе, че отлетя.
Рана на коляното - спънах се във погледа ти,
но да се обърна, тъй и не посмях.
Как ни разлюля странно пролетта,
дяволска шега с нас си прави тя.
Как се завъртя този пъстър свят -
всеки има път, няма път назад...