Отдолу идат сеймени,
сеймени бюлюкбашии.
Хайдушка глава, мори носея.
Не било глава хайдушка, мори,
най било глава юнашка.
Мало и голямо слезнало,
главата да си познаят, леле,
главата на войводата.
Никой си глава не позна, леле
най-подир иде бабичка,
Тя си главата познала,
викнала та е заплакала:
„Леле, Стояне, мил мамин,
леле, Стояне, мил мамин,
тъй ли та е майка хранила?”
Сеймени думат бабичка:
„Аферим, бабо, машала, леле,
добър си юнак хранила!
Догде си Стоян хваниме, леле,
девет балкана минахме!
Аферим, бабо, машала, леле,
добър си юнак хранила!”