БориславаЩе Целуна Ли

С дъжда с дъжда си отиваш,
ето тръгваш и сега.
Не умирам, не умирам а съм жива,
едва, едва.
А дуща изгорена е отвътре,
но отново обеща да те чака.
Да те чака пак до утре, ела, ела,
но кажи ми от къде да намеря
вече сили за това.
Само тебе до край да обичам така, така.
Припев:
И боли ме, и боли ме до лудост,
а се моля, а се моля за чудо.
Ще целуна ли очите ти, очите ти
и гори ме, и гори ме до лудост.
А се моля, а се моля за чудо,
ще целуна ли очите ти кажи?
Като сън, като нощ, като цвете,
като нищо на света,
ти избираш пак едната от двете,
но тя, но тя.
А небето пропада бешумно,
потрошено от тъгa,
аз те искам, как те искам безумно,
о, да, о, да.
Но кажи ми от къде да намеря
вече сили за това,
само тебе до край да обичам така ела.
Припев:
И боли ме и боли ме до лудост,
а се моля а се моля за чудо.
Ще целуна ли очите ти, очите ти
и гори ме, и гори ме до лудост.
А се моля, а се моля за чудо,
ще целуна ли очите ти кажи?
Припев:
И боли ме и боли ме до лудост,
а се моля, а се моля за чудо.
Ще целуна ли очите ти, очите ти
и гори ме, и гори ме до лудост.
А се моля, а се моля за чудо,
ще целуна ли очите ти?