Борислава и Влади АприловЛюбов Необяснима

Малка съм още, малка, но зная ти си за мен любовта,
денем и нощем тебе желая, искам те, чакам ела.
Малка съм още, малко момиче,
но в мене огън гори, вярвай ми мога аз да обичам. Вярваш нали?
Не сме за обич аз и ти, че цяла вечност ни дели.
Повярвай ми в живота всичко съм видял.
Сега е хубаво, нали? Но утре друг ще срещнеш ти,
ще ме оставиш сам и много побелял.
Припев:
Любов, любов необяснима.
Любов, любов за теб и мен,
безкрайно трудна,
но те имаи няма нощ и няма ден.
Малка съм още, малка така е, с тебе ще стана жена,
как се заражда никой не знае чудото на любовта.
Ти ми отнемаш нощите дните,
няма без тебе покой друг да обичам не искам,
не питам, искам те винаги мой.
Навярно влюбена си ти, за теб любов съм и мечти,
но някой ден ще свърши чудото за нас.
Тогава много ще боли и всичко в миг ще изгори,
ще ме забравиш, а до смърт ще страдам аз.
Припев:
Любов, любов необяснима.
Любов, любов за теб и мен,
безкрайно трудна,
но те имаи няма нощ и няма ден.