Братя АргировиМомиче от съседен клас

Момиче от съседен клас
До вчера бе за мен
Тя само момиче от съседен клас.
Днес, влюбен и смутен,
Аз чакам след всеки час.

Ще я срещам, уж, че случайно (случайно).
Ще ѝ казвам с погледи тайни (да тайни),
Че за нея вече на всичко
Съм готов.

Знае тя, че влюбен съм в нея (във нея),
Но на тази обич се смее (се смее).
Казва ми, че още съм малък
За любов.

Но казват любовта не пита,
Не пита колко си голям.
Внезапно идва тя и вече
И вече знам:

Своето момиче аз тайно (аз тайно)
Все ще срещам уж че случайно (случайно)
И без него вече не мога!

Тя разбира, влюбен съм в нея (във нея),
Но на тази обич се смее (се смее).
Казва ми, че още съм малък
За любов.

Видях я снощи аз.
Тя беше с друг, някой, по-голям от мен.
И всичко между нас
В миг свърши от този ден.

И макар, че влюбен съм в нея (във нея),
Още мога сам да живея (живея).
Зная аз - след време ще срещна
пак любов.