Под чадъра зелен
хладно взираш се в мен - не, не вали,
пред нас витрината плаче в твойте сълзи.
Аз без думи разбрах,
ти упрекваш ме в грях, миг помисли -
за мен единствена моя всъщност си ти.
Припев:
Само ти, само ти
носиш слънце в мрачните дни,
всички гледат мен, аз съм щастлив.
Не плачи, не плачи,
без любов всичко горчи.
Моя желана нека остана в теб.
Аз без думи разбрах,
ти упрекваш ме в грях, миг помисли -
за мен единствена моя всъщност си ти.
И кафето на крак
нека пием ний пак,
както преди.
Съдбата нашите стъпки мълком реди.
Припев:
Само ти, само ти
носиш слънце в мрачните дни,
всички гледат мен, аз съм щастлив.
Не плачи, не плачи,
без любов всичко горчи.
Моя желана нека остана в теб...
музика: Ангел Заберски
текст: Жива Кюлджиева
ар.: Константин Цеков