Там, на хълма в лъчисти небеса
рубинената кула издигаше снага.
Там отдавна живеела сама
жестока, но прекрасна красивата жена.
Нощем в мрака в плен на самота
аз чакам да я видя, но не чака тя.
Но достатъчно било
зад високото стъкло
да застане тя,
за да я видя аз.
Тя със своя странен поглед е могла
да превръща хора във вещи със сърца
И ето и аз съм тук в рубинената кула
Превърнат съм напук в кристално огледало,
в безропотно стъкло.
Но достатъчно било
като елмаз и стъкло
да се огледа тя,
за да я видя аз.
Припев:
Без да мога обич да получа
аз живея като птица без криле
и навярно няма да сполучиш
ти, мое сърце.