и се отронват дните, есенни листа.
Подреждам спомени, събирани по път.
По този път звукът е често тишина.
Но в тишината между вчера и сега
се случва чудото, наречено живот.
Една илюзия, усмивка и сълза.
Дори понякога е истинска любов.
Припев:
Да срещна себе си поне поне веднъж
не в огледалото, което е пред мен.
Оттам ме гледа непознат, небръснат мъж.
Да се намерят искам в утрешния ден.
2. Върви си времето, завеса, тъмнина,
подреждам спомените в този луд живот.
Един прожектор тази вечер изгоря.
Не знам, ще го сменят за утре с чисто нов.
Припев:
Да срещна себе си поне поне веднъж
не в огледалото, което е пред мен.
Оттам ме гледа непознат, небръснат мъж.
Да се намеря искам в утрешния ден.
Припев:...
Да срещна себе си поне поне веднъж
не в огледалото, което е пред мен.
Оттам ме гледа непознат, небръснат мъж.
Ще се намеря в утрешния ден. )
Добавен от tHeNeWoNe125 на 08 March, 2020, 12:52