И стана чудо, разцъфна плод,
ти появи се с вик за живот,
Бог ни докосна със блага вест
и прероди ни точно днес.
Звездите горе сипят разкош
и вятър свири за лека нощ
и сякаш огън във нас расте,
сега е тихо, спи дете.
Едно лице и светлина,
разплакан мъж, добра жена,
не си полезен не си живял,
щом даже цвете не си посял,
защото се ражда нов детски глас,
защото има някой и след нас.
Ще те погълне светът широк,
в доброто вярвай и вярвай в Бог,
тръгни на север, тръгни на юг,
но знай, че твоят дом е тук.
/Живко Колев/