Да си вземем сбогом със онази любов,
без която никак не можем-
не е лесно /х2
у дома да се връщаш /x2 бездомен /x2
Спи булевардът след дългия ден,
спят уморени тротоарите пусти,
през града аз вървя с подранилата зима
и събирам своите чувства.
И все по-далече, и все по-назад
стъпки остават /x2 във мене
и от просяк по-беден,
и от граф по-богат
аз вървя и раздавам надежда.
И събирам, раздавам, дори не броя
своите срещи в града милионен
Аз вървя, за да търся в теб любовта,
любовта, без която не можем,
Без която не можем!