Цветан Николаев и Крум СтефановДревен и вечен

От един прозорец гледам плахо към света,
но не съм уплашен гледайки към теб.
Моят град останал си така велик и смел,
вечно място във сърцето ми заел.
Слушам тополите, гледам Родопите,
взимайки слънце от тук.
Стискам ръката ти, плача с реката ти
винаги горд, че съм тук.
Моят дом е крепостта на моите мечти,
той е тук във вечността на всеки хълм.
Моят дом остава Пловдив и не ще се промени.
Обичам те такъв какъвто си.
Слушам тополите, гледам Родопите,
взимайки слънце от тук.
Стискам ръката ти, плача с реката ти
винаги горд, че съм тук.