Мислиш, че маската прикрива тъгата ти,
но аз те познавам, мили, познавам те твърде дълго.
Всяка усмивка, всяко твое докосване...
някога бяха само, само мои.
Привет: (х2)
Сълзи не са необходими да разбера,
как копнееш да се върна при теб,
как твоите устни търсят моите очи,
как чезнеш тъжен в самота.
Обвинявай съдбата и живота проклинай!
Очите ти винаги ще бъдат пълни със сълзи.
Миналото няма да се върне при нас,
така както си сам ти и аз ще бъда винаги сама.
Привет: (х4)
Сълзи не са необходими да разбера,
как копнееш да се върна при теб,
как твоите устни търсят моите очи,
как чезнеш тъжен в самота.
текст: Ваня Димова
музика: Цветелина
аранжимент: Пламен Велинов