Сега е нощ, звездите спят на вън,
стопаните в своя дом почиват.
А аз в чужда къща нямам сън,
в душата ми е тежко и горчиво.
И случва се щом чуя родна реч,
сълзите ми горещи да нахлуят.
Защото тук сред чужди и далеч,
е мило думичка дори да чуеш.
Припев:
Писмо ти пиша майко без адрес,
в него аз изплаквам моята жалба.
Аз тук съм никоя бездомна днес,
проклета да е пустата печалба.
С душата си в родината летя,
целувам даже въздуха по пътя.
Какво е да се страда тук разбрах,
проклета да е пустата печалба.
Припев:
Една надежда се таи във мен,
държи ме права и ми дава сила.
Ще се завърна вкъщи някой ден,
и бедна там, и пак ще съм щастлива.
Припев: