Дорка си мама думаше:
"Мамо льо, ша са потурча."
Бяла къдъна да стана,
бели грошове да броя.
Бели грошове да броя,
жълти жълтици да нижа.
Мама на Дорка продума:
"Недей са, Дорке, потурчва!"
Турската вяра най-лоша,
турската вяра проклета.
Не знай ни делник, ни празник,
нито га и Света Неделя.
Дорка си мама не слуша,
в петък се Дорка потурчи.
В събота бяла къдъна,
в неделя рано станала.
Рано на нива отишла,
на тепи сено да сбира.
До пладне сено сбирала,
от платне купи правила.
Чула българки да пеят,
че се на купа качила.
И е високо викнала:
"Бре, блазя им, блазя, българки!"
Да се провали, проседне,
който майка си не слуша.(х2)
Българско в черква, българско.