Срещал ли си сърце, което бие просто, за да бие?
Пред теб да стои лице, познато или не,
себе си зад маска то да скрие?
Всеки отрича и не обича това,
което полза не дава за него.
В този век красивото се съблича,
нещо фалшиво облича и храни своето его!
Всеки бърза напред,
а всъщност тръгва назад
и загубва се пак в мисли неверни…
Всичко ни е наред когато няма нищо в ред
това ли е връх на мечтите!?
[Припев:]
Те, те, те на мен ми дават цветове
променям с тях аз картините.
Рисувайки своя живот сега
аз избирам да живея с музика.
Едно лудо младо се во мене гледа,
се во мене гледа и ми намигнува.
И аз му викам, него гледам, изгорех за тебе!
И аз му викам, него гледам, люби ме, сакай ме!
Срещал ли си сърце, което бие просто, за да бие
в такт с друго, без страх,
а тази част от пъзела за колко дълго ще опази?
Изгубени парчета трудно се намират
поробени гласчета в главата ни - убиват.
На тях им казвам „Не!” - разбери го, по-добре...
Ако не зацепваш - да си кажеме „Довиждане!”
Всеки бърза напред,
а всъщност тръгва назад
и загубва се пак в мисли неверни…
Всичко ни е наред когато няма нищо в ред
това ли е връх на мечтите!?
[Припев:]
Те, те, те на мен ми дават цветове
променям с тях аз картините.
Рисувайки своя живот сега
аз избирам да живея в свобода.
Сонило ми се туй едно лудо младо!
Що мене гледа и ме целива!
Та що мене целива я ке бегам по него!
Ой, ти лудо, та младо... в сърце си теб нося!
„Обичам те” изгубва смисъл, („Обичам те” изгубва смисъл...)
щом узнаеш, че играеш с кукли срещу теб! (щом знаеш, че играеш.)
Не бе една, не бяха две... (Всичките желаеш...)
всички не знаеха що е сърце! (в този век!)
Женкар наричат ме сега. Защо?
Като си гладен хляб не търсиш ли, какво?
Черен, зърнен, бял, препечен и с хрупкава коричка...
Просто спирам се...
2...1...