Митко ПетровЗа истинската любов

В ъгъла стоя и си повтарям,
че за теб не мисля, но изгарям.
Сърцето ми жадно бие за любов,
но с тебе не се чувствам аз готов.
Защо ли не искам да повярвам,
че по-хубаво от тебе нямам?
Че всяка нощ единственият зов
за мен си ти, любов?
Толкова трудно е да обичаш –
този, който болка ти наричаш.
Но не такава, каквато знаем,
а тази, за която истински мечтаем.
Две сърца не могат да се слеят –
и това не е живот...
Всеки иска по-добрия да намери
за истинската си любов.
Пред огледалото си виждам
един лъжец, мамещ себе си.
А колко, знаеш, аз ги ненавиждах,
но не и повече от себе си... сега.
И грим не може моите сенки да изтрие -
сън не спах и тази нощ.
Дъждът самотата не може да измие
и отново "Не, любов"!