Този спомен със теб за мене е вятър.
Отминало без дъх последното лято.
Нежно едва милвам твоето тяло
в мека светлина....
Всеки спомен със теб отново ме връща.
На нашата улица- слънчева също.
Както преди е детето заспало
в самотата си на своето тяло.
Само на теб казвах обичам те,
в мрака на нашата стая събличах те.
В тези мигове вечно пътуваме.
Не мога без тебе да спя и те сънувам
Спомените с теб очите затварят.
Водни топчици лицето изгарят.
С двете ръце по стъклото рисувам.
С твоите сълзи в очите ми плува.
Само на теб казвах обичам те.
В мрака на нашата стая събличах те.
В тези мигове вечно пътуваме.
Не мога без тебе да спя и те сънувам.