Σε συζητάν δίχως γιατί και όχι άδικα
όπως κοιμάσαι στα στενά παλιά λαδάδικα
έγινες φήμη και γι αυτό δε φυλακίζεσαι
ζεις στο σκοτάδι παστρικά μα δεν ορκίζεσαι
Λάμπεις στα κόκκινα σατέν που σε τυλίγουνε
άσπροι και σέρτικοι καπνοί σε καταπίνουνε
σε καλντερίμια ξενυχτάς υγρά λιθόστρωτα
στου πληρωμένου παραδείσου την αυλόπορτα
Τόσα δίνω πόσα θες
στα λαδάδικα πουλάν αυτό που θες
κάθε κάμαρα κελί
με βαριά παλικαρίσια αναπνοή
Μύριες χαμένες μοναξιές με σένα σμίγανε
φεύγαν καράβια μα πριν φύγουν σου σφυρίζανε
πόσα παιδιά ήρθαν να βρουν το αντριλίκι τους
και σου ακουμπήσανε δειλά το χαρτζηλίκι τους
Τόσα δίνω πόσα θες
στα λαδάδικα πουλάν αυτό που θες
κάθε κάμαρα κελί
με βαριά παλικαρίσια αναπνοή
Τόσα δίνω πόσα θες
στα λαδάδικα πουλάν αυτό που θες
κάθε κάμαρα κελί
με βαριά παλικαρίσια αναπνοή
Dimitris Mitropanos (Δημήτρης Μητροπάνος)To Ladadika
Добави в любими
188
Докладвай видеото
Dimitris Mitropanos (Δημήτρης Μητροπάνος) - To Ladadika Текст
Докладвай текста
Dimitris Mitropanos (Δημήτρης Μητροπάνος) - To Ladadika Превод
Обсъждат те без да те питат, но не несправедливо
Как с тесните стари бордени нощуваш..
Стана прочута,затова не могат да те затворят...
Безплътно в мрака живееш, но клетви не даваш..
Блестиш в червен сатен,който те обвива..
Бял и тежък дим те поглъща..
По калдъръми осъмваш,по мокри павета..
Пред градинската порта на платения рай..
Толкова давам, ти колко искаш?
В бордеите продават това,което търсиш...
всяка стая е килия
с тежък,героичен дъх..
Безбройни изгубени самоти с теб се сливат..
Заминават корабите,но преди да тръгнат ти подсвиркват..
Колко момчета дойдоха тук мъже да станат..
И боязливо ти оставяха спестяванията си..
Толкова давам, ти колко искаш?
В бордеите продават това,което търсиш...
всяка стая е килия
с тежък,героичен дъх..
Толкова давам, ти колко искаш?
В бордеите продават това,което търсиш...
всяка стая е килия
с тежък,героичен дъх..
Докладвай превода Искам превод Добави преводКак с тесните стари бордени нощуваш..
Стана прочута,затова не могат да те затворят...
Безплътно в мрака живееш, но клетви не даваш..
Блестиш в червен сатен,който те обвива..
Бял и тежък дим те поглъща..
По калдъръми осъмваш,по мокри павета..
Пред градинската порта на платения рай..
Толкова давам, ти колко искаш?
В бордеите продават това,което търсиш...
всяка стая е килия
с тежък,героичен дъх..
Безбройни изгубени самоти с теб се сливат..
Заминават корабите,но преди да тръгнат ти подсвиркват..
Колко момчета дойдоха тук мъже да станат..
И боязливо ти оставяха спестяванията си..
Толкова давам, ти колко искаш?
В бордеите продават това,което търсиш...
всяка стая е килия
с тежък,героичен дъх..
Толкова давам, ти колко искаш?
В бордеите продават това,което търсиш...
всяка стая е килия
с тежък,героичен дъх..