В няма стая ме покриват
забравени цветя,
слепи устни се преливат
със вехнещи листа,
тиха нежност спри обляна
в спомен от луна...
кой ме скри от всичко на света?
Погледът ми с твоя поглед
плуваше във небе
твоите очи и моите
раждаха море.
Сега не виждам нищо друго
освен забравен сън
за брега и утрото навън.
Припев:
Слепи са стъклата,
за всяка светлина,
не чувам сам шума на листата,
без твоита тишина.
Дони и МомчилТвойта тишина
Добави в любими
374
Запазете час за йога в Reservation.Studio още днес! Планирайте своето посещение лесно и бързо!
Резервирайте сегаДокладвай видеото
Дони, Момчил - Твойта тишина Текст
Докладвай текста