Дони и МомчилКартина

Вятър, брули клоните в мен
вятър, шепти със дъха си студен
Четка, бои, лъч тишина,
аз те докосвам едва.
Твойте ръце неми мълчат,
твийте очи на картината спят
вятър струи в мойта ръка,
за те рисувам едва.
Сухи листа, земна трева,
нежна, прозрачна роса
бели петна в мойте платна,
искам залеза да сбера.
Чаша и прах, спомен за тях,
с ръка във праха аз рисувам едва.
Празно сърце, пусто сърце,
бели пространства във мен.
Сухи листа, земна трева,
нежна, прозрачна роса
бели петна в мойте платна,
искам залеза да сбера.
Вятър, брули клоните в мен
вятър, шепти със дъха си студен
вятър струи в мойта ръка,
но аз те рисувам едва.
Сухи листа, земна трева,
нежна, прозрачна роса
бели петна в мойте платна,
искам залеза да сбера.
Сухи листа, земна трева,
нежна, прозрачна роса
бели петна в мойте платна,
искам залеза да сбера
искам залеза да сбера
искам залеза да сберa.