1. Георги Еленка думаше:
-Еленке, любе Еленке,
помниш ли, любе, помниш ли,
кога се двама любехме?
Кога се двама любехме,
любехме, пък не земахме.
Очи се в очи гледахме,
ръце за ръце държахме.
2. Нощем по бахчи одехме,
вишни череши беряхме.
У една пазва туряхме,
едни си думи думахме.
Едни си думи думахме,
едни са клетви кълняхме.
И са на Бога молихме
ний двама да са земиме.
3. Еленка Георги продума:
-Как да не помня, любе ле?
Колко са време минува,
по-голям огън разпалва.
Колко са време минува,
по-голям огън разпалва.
Та гори, любе, изгаря
сърце ми за първа севда.