1. Дошло е време разделно,
яничари са в Елинден.
Караибрахим ги води,
своите в Подвис да коли.
Манол си сино поръчва
-Мирчо, ле, сино мъничък,
кога те вземат, да помниш
три бащини си заръки!
2. Кога на моста стигнете,
в бързея, синко, да скочиш!
Водата ще те завлече,
може и жив да останеш.
Ако не смееш да скочиш,
по-горе пътя теснее.
Там зее пропаст голяма,
хвърли са, синко, във нея!
3. Ако ли и туй не сториш,
стигнеш ли горе билото,
спри и назад са обърни -
последно Подвис погледни!
Аз ще съм, синко, зад кръста,
в сърцето ти ще се целя!
Ти да стоиш, да не мърдаш,
дано ръка ми не трепне!