Джина СтоеваСребърен дъжд

Помолих луната да бъда желана аз,
тъй както никоя друга в света,
помолих луната и в миг замечтана аз,
се спуснах в странния танц на нощта!
Припев:
Извиках небето за сребърен дъжд,
извиках луната.
Сами сред житата с любимия мъж,
в този сребърен дъжд!
Помолих и исках, и вярвах, и страдах аз,
и ето, че ти ме дари с топлота,
За миг и простих, и без дъх се предадох аз,
но в себе си пак преоткрих любовта!
Припев:
Припев: х 2