Болест спохожда телата на много от нас
мигом викаш съдбата, оставаш без глас
шум завърта главата, невидим от вън
болка реже сърцата, замръзнали в сън
Виждаш как се руши любовта
губим свойте души в пепелта
сълзи бликат безброй в самота
търсиш капка покой с вечността
Думи галят ушите, отново си сам
после сваляш звездите, прегърбен от срам
виж лъжата в очите, огледай се пак
рухват бързо мечтите, потъваш във мрак
Мътим всеки неврон с алкохол
пирът става за теб автогол
ръсиш смело солта в раните
хвърляш пепел срещу враните
Тихо стене морето на нашият сън
Тъмна сила в небето, тресе се от гръм
Бавно губи цена времето
няма вече съдба семето
липсва малко тъга, минало
искаш вече смъртта, бъдеще
Пр.
Какво постигна, атрофия обвзе душата ти
смъртта поиска да види жалост в твоите очи
но ти си злоба, утопия за всички богове
не е достойна душата ти без болка да умре
+
Гадно чупиш ръцете, не виждаш вина
нямаш сила за двете, това е война
имаш мощна причина да дойде смъртта
страдай век и половина със болки в гърба
Виждаш как се руши любовта
губим свойте души в пепелта
сълзи бликат безброй в самота
търсиш капка покой с вечността
Майка бие децата, не грее любов
милост иска душата за гробът готов
вятър брули земята на немия шум
черна свети тъгата, очаквай куршум
Бавно губи цена времето
няма вече съдба семето
липсва малко тъга, минало
искаш вече смъртта, бъдеще
Пр.