Беше отдавна, помниш ли този ден
в който бях убит
страшно ти беше, нямаше смелостта
да погледнеш във мен
Ти ме предаде за да живееш
твоят проклет живот
бързо забрави твоята подлост
даже не чувстваше срам
Лутах се дълго в мрака при
сенките на убитите
после преминах Стикса оттатък
в царството на грешните
В огън се пекох, врях във казаните
със катрана чер
всичко изпитах, в роб се превърнах
но издържах до края
Двайсет години те чакам в деветият кръг
вече откупих душата, ще бъдеш мой роб
всичко подготвих да бъдеш посрещнат добре
хиляди мъки отдавна смирено те чакат
Усещаш ли вече как твоето време изтича?
със всяка секунда ти идваш по близо до мене
обречен си ти от сега да изкупваш грехът си
ще виждаш какво те очаква, но само на сън
След двайсет години, събуди се твоята съвест
но късно е вече, не можеш да бъдеш помилван
хиляди пъти ще бъдеш убиван от мене
защото си роб и ще трябва да бъдеш наказан
О, свеща ти угасна
пристигаш, със сълзи в очите
страх те е от смъртта
и ще полудееш
докато свикнеш
че мъртъв си вече сега
Моят роб ще си ти и ще
ми слогуваш во век и веков