Вятър свисти небето тъмнее
сред кръстове вехти земята чернее
всичко покрито е с мъртви листа
колко пусто е в тази страна на смъртта
Във туй гробище всички са равни
всички почиват склопили очи
силен си бил, добре, но сега си
скелет оглозган с червеи покрит
Черна земя прекопана зловеща
със знаци на мъката тя те посреща
Ти се прекръстваш и казваш си: Жив съм
Тя ти отвръща: Чакам те чакам
Всеки от тях е бягал към нещо
всички били са и зли и добри
но всичко сега губи своят смисъл
сега са със име едно мъртъвци
Животът е кратък а вечна смъртта е
вечно е даже туй гробище старо
и някой някога тихо ще каже
душата моя, животът ми там е