Литнах надолу без страх, паднах в земния прах,
исках да бъда човек, търсех се век, след век.
Шумната хорска река, смаза тя мойта душа,
даде ми само печал и думи кал.
Припев:(х2)
Ангел в нощта броди из града,
лунните лъчи сега ме милват и боли.
Мрака не галят щурци, срещам се в хор от лъжци,
някой доброто отне, чувствам се без криле.
Утре денят е суров, идва без капка любов,
дава ми само печал и думи кал.
Припев:(х2)
Къде съм аз в тази глуха нощ?
Загубих се завинаги.
Не се виня, останах сам, сама
и с мисъл безрадостна пак отлитам аз.
Припев:(х3)
И боли!