ЕмилияНе Виждам

След теб аз тичах на дъжда улавяйки следите
Превръзка черна вечерта, ми върза на очите
Небето расо на монах от мъка си облече
Без теб внезапно ослепях и сляпа ще съм вече
Нищо аз не виждам, не виждам
Нищо аз не виждам, не виждам
Сляпа съм без твоя, поглед мил и топъл
Тръгна си покоя, аз съм нощен вопъл
Викам те и страдам, там в бездната пропадам
Тъмнина и вечна нощ, покри душата моя
Сляпа съм без твоя дъх кажи къде е
Тръгна си покоя - стой, ах, ще полудея
Викам те и страдам в бездната пропадам
Кой ще ме прегърне, светлината да ми върне
Нищо аз не виждам, не виждам
Нищо аз не виждам, не виждам
След теб запалих аз свеща, но вятърът я духна
Бездомна птица в ноща с крило ранено рухна
Луната стъпкана на прах в краката ми се свлече
Без теб внезапно ослепях и сляпа ще съм вече
Нищо аз не виждам, не виждам.
Сляпа съм без твоя, поглед мил и топъл
Тръгна си покоя, аз съм нощен вопъл
Викам те и страдам, там в бездната пропадам
Тъмнина и вечна нощ, покри душата моя
Сляпа съм без твоя дъх кажи къде е
Тръгна си покоя - стой, ах, ще полудея
Викам те и страдам в бездната пропадам
Кой ще ме прегърне, светлината да ми върне
Нищо аз не виждам, не виждам
Нищо аз не виждам, не виждам