ЕпизодЛевски

Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово.
На робите слепи в робската страна
носеше съзнание, крепост, светлина.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
за свобода, за смъртта и за гроба
и че време веч е да въстане робът;
Че щастлив е оня, който дигне пръв
народното знаме и пролее кръв. /x2/
И всякоя възраст, класа, пол, занятие
зимаше участие в това предприятие;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът,
А той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът /x5/
(текстът на песента представлява преработена
извадка от едноименното стихотворение
"Левски" на Иван Вазов)