ЕпизодЗаблеяло ми агънце

ЗАБЛЕЯЛО МИ АГЪНЦЕ
Заблеяло ми агънце,
във тодорови кошари.
Като му агне заблея,
Цяло му стадо разблея.
Тодор на агне продума,
Агънце байно рогато,
Защо ми жално заблея,
Та ми стадото разблея.
Нямаш ли трева зелена,
Или ти зобта не стига?
Агънце жално продума,
Байно ле бачо Тодоре,
Къде е мойта майчица?
Тодор на агне продума,
Агънце байно рогато,
Таз сутрин рано в неделя,
Дойдоха трима търговци,
Шепа жълтици дадоха,
Майка ти на тях продадох.
Агънце жално продума,
Помниш ли байно Тодоре,
Когато Тунджа придойде,
Всички мостове събори,
Твоето стадо шарено,
Отвътре като остана.
Ти покрай прага ходеше,
Жално си милно плачеше,
Моята майка Рогуша,
Тя ти стадото преведе.
Помниш ли какво обеща,
Каква ти беше думата,
Рогата ще и позлатиш,
Краката ще и посребриш,
Защо я байно продаде,
На тези върли касапи.
Тодор си жално нажали,
С меден си кавал засвири.
Като си с кавал свиреше,
сълзи му кавал обливат.