Любовта е в чужда стая, аз защо съм там, не зная
и умирам аз като букет подарен от друг, а не от теб.
Всяка друга мрази твойто име, ти в сърцето си от всички скрий ме,
дали греша, все едно ми е, такива сме, каквито сме.
Припев:
Налей ми чаша грях, наравно с теб да пия,
аз твоя ангел бях, сега не съм от тия.
Налей ми чаша грях и пак с теб да се напия,
и като свърши, отново напълни я.
Любовта е пълна с тайни, тя събира неслучайни,
преживях да гледам аз напред, но умирам пак да бъда с теб.
Всяка нота на любов ухае, всяка мисъл път към теб чертае,
да те обичам грешно или не, лесно е за мен поне.
Припев:(x3)