Аз камък съм корав и безсърдечен
в оковите на времето обречен
самотен, гол, материя безплътна
грамада грозна, рръбеста и мръсна
Но вътре в мен, таи се страшна сила
съзнание от злоба и ненавист
към всичко живо, свято и прекрасно
да, призрак съм, създание неясно
И нека вятър пепелта ми пръсне
животът земен пак не се възвръща
безгласен стон в скалите се разпръсва
реален глас, аз вечно ще те търся
А рицар бях, кален във боевете
с ръка желязна мачках враговете
тринадесет бяхме, сила тъй могъща
но Господ Бог все някога си връща
В лудешки страх са папата и краля
О Господи, нима дошъл е края
войските гинат като сняг на пролет
девици вият: Пощади ни Боже
И клетвите на старци и вдовици
се сипеха над нашите редици
и не след дълго мълчалива, строга
настигна ни отплатата на Бога
Сега сме мъртви, грозни, твърди, слепи
от бури, слънце, вятър сме превзети
ще питате дали не съжалявам
не съжалявам не а само озверявам
До днешен ден смъртта ви щях да търся
със кръв и плът щях гаргите да тъпча
но аз съм просто стар надгробен камък