ФандангоПътят

Идвам пак в твоя град -
аз съм нощен гост във твоя сън.
Цял живот пътувам, непознат и влюбен -
скитник без лице за теб.
Ветрове сънувам, яздя див и буен -
нямам кон, но имам път.
Идвам пак в твоя град -
аз съм нощен гост във твоя сън.
Бягаш, криеш се, няма кой да спре
изгрева пред твоята врата.
Нямам днес посока, виждаш моя край,
мислиш си, че си спасен.
Аз съм дух незнаен в тихата ти стая -
нямаш път, но имаш мен.
Идвам пак в твоя град -
аз съм нощен гост във твоя сън.
Бягаш, криеш се, няма кой да спре
изгрева пред твоята врата.
Ето спирам,
свършва пътя,
бряг безлюден,
бели птици покрай мен.
Вече бях
герой от филм,
днес съм тук -
реален миг от вечността.
Идвам пак в твоя град -
аз съм нощен гост във твоя сън.
Бягаш, криеш се, няма кой да спре
изгрева пред твоята врата.
Идвам пак в твоя град -
аз съм нощен гост във твоя сън.