Frozen TearsПрез Отворения Гроб На Нощта

През Отворения Гроб На Нощта
Парещи въглени, шепа прах
Сребърна луна
Черен вятър и глътка страх
В моята душа.
И колко страшно става нощем
Щом всичко тъне в тъмнина
И в този мрак се носи песен,
Злата песен на смъртта.
Далечни спомени идват пак
Писъци в нощта
Изстиналата черна жар
Слята със пръстта.
И как красиво става нощем
Изгрее ли червената луна,
И колко страх и скръб се крият още
Дълбоко там в човешката душа.