Frozen TearsВодите На Забравата

Сълзите ми капят безспир във водата
Даряващи ме с обич - студена, неясна.
Но толкова лесно не стихва тъгата
Както беше преди.
Вече не зная къде съм
Забравих обратния път.
И сега съм твърде далече,
За да мога да стигна отвъд.
Пих от водите на Лета,
В час на омраза и скръб
И тръгнах да търся утеха
И за душата си кът.
Заобичах студено и мразех,
Проклинах небесната шир.
Усещах как всичко красиво
Край мене пропада
И вече не можех да бъда добър.
Не зная защо така се променям,
Не зная дали не живея на сън,
Но виждам, че тук няма спасение
Дорде не превърна се в камък студен.