ФСБПътуване

По този път колко дни вървях
Сега, минавам със кола.
Припомням си някой минал грях
И се прибирам у дома.
Отвежда ме и ме връща пак
На своя сив и стар гръбнак.
Пак си е път, но оставя той
Следа във всеки нов завой.
Уж си поел днеска по-встрани,
А пък сякаш нещо ти тежи.
Стой, накъде,
Всички преки водят в него,
Разбери!