Г.Константинов
Това е гарата Разделна.
Вземи палтото си, вземи
И свойта палавост неделна,
Вземи чадъра – вън вали.
Вземи ръцете си от скута,
Усмивката си прибери,
Вземи последната минута,
А те са всъщност – три.
Стопли с дъха си огледало,
Изрепетирай болката,
О, как се смее твойто тяло –
Излишен смях, излишен смях.
И срещата ни бе безцелна –
Излишен миг в банален влак
Това е гарата Разделна.
Дано те сращна утре пак.