Георги ХристовИ Само Дъжд

Почука дъжд по тъжната ми стряха
в мигът за изгрев весел отреден
и всичките ми птици отлетяха изплашени,
че ти не си до мен.
А птиците - надеждите ми тайни,
че някога ще се завърнеш пак,
стопиха се в просторите безкрайни,
отидоха си без зледа и знак.
Припев:
И само дъжд почуква по стъклата.
И само дъжд прогонва тишината.
И само дъжд като сълзи се стича.
А кой сълзи, а кой сълзи обича.
Отиде си, като че беше чужда
и огънят в камината изтля.
Ах този дъжд, защо ли ме сабужда.
Навярно да извикам пак "Ела".
Ела тъй както утрото се връща,
след сняг тъй както топъл дъжд вали.
Ела, но любовта една
и съща не се завръща никога нали.
Припев: