Георги МинчевБяла Тишина

Късен гларус над нас прелетя,
бързи спомени в мрака препуснаха
и подирихме пак любовта
в топлината на устните,
но намерихме само една - тишина.
Беше тихо във наште сърца,
беше тихо в очите притворени
и стояхме със тъжни лица,
и се вслушвахме в спомена,
но дочувахме само една - тишина.
В нощта птица пак лети,
в нощта тихо тъгуваме аз и ти.
Над морето изгрява денят
и блестят върховете на мачтите,
кораб вдига отново платна
да отплува със вятъра,
а в платната белее една - тишина.
В нощта птица пак лети,
в нощта тихо тъгуваме аз и ти.
Над морето изгрява денят
и блестят върховете на мачтите,
кораб вдига отново платна
да отплува със вятъра,
а в платната белее една - тишина.