Георги МинчевСнегът На Спомена

Снегът на спомена вали,
с дъха си стоплям твоите длани.
Oчите ти излъчват смях,
красят на утрото покоя.
Обичам те, обичам те.
Кажи, нали не те е страх
да тръгнеш с мен, да бъдеш моя?
Нали щастливи сме, нали,
нали ще бъде дълга нашата зима?
Обичам те, обичам те.
Ла-ла-ла ла-ла-ла-ла-ла-ла
ла-ла-ла-ла ла-ла ла-ла.
Минават дни, минават ветрове -
не ще угаснат в нас копнежите предишни.
Ще помним тези бели часове
и двора тих със белоцветни вишни.
Очите ти излъчват смях,
красят на утрото покоя.
Кажи, нали не те е страх
да тръгнеш с мен, да бъдеш моя?
Обичам те, обичам те.
Нали щастливи сме, нали?
Нали ще бъде дълга нашата зима?
Снегът на спомена вали -
мелодия неотразима.
Обичам те, обичам те.
Ла-ла ла-ла-ла ла-ла-ла
ла-ла-ла-ла ла-ла ла-ла
ла-ла ла-ла-ла ла-ла-ла
ла-ла-ла-ла ла-ла ла-ла.