Георги МинчевСам на бара

Седя си сам на бара и си сърбам бира,
поглеждам си часовника умът ми не побира,
как е възможно така да се прецакам,
и цяла вечер да се вържа да я чакам,
но сам сам си виновен запознахме се на плажа,
помоли ме гърба й с крем за слънце да намажа,
накрая се оплака че мъжът и бил в Ангола,
и аз си я представих в леглото ми гола.
Сам на бара,
ех мама му стара как ме прекара,
отдавна не ми бяха слагали секира,
добре поне че в бара се сервира бира.
Гаджето отсреща непрекъснато ме гледа,
ако съдя по това как си ближе сладоледа,
как кокетно се усмихва, как погледа е блеснал,
и него горкото май хормона го е тряснал,
но така е на морето, жените стават дръзки,
завързват се различни безразборни връзки,
но от опит зная че с подобни хубавици,
понякога се стига и до антибиотици.
Омръзна ми да чакам, барман моя плащам,
а онази ако дойде, който иска да я хваща,
който иска лека за нея да се ръси,
а най-добре в Ангола да отиде при мъжа си,
но защо ли да не взема тази нощ да се прежаля,
ето гаджето отсреща продължава да ме сваля,
него сигурно съдбата в този бар го е довела,
защо да не поръчам две бири за хотела.
Сам на бара,
ех мама му стара как ме прекара,
отдавна не ми бяха слагали секира,
добре поне че в бара се сервира бира.
Сам, сам на бара,
и как човек да има на жените вяра,
мама, мама, мама,
как ме прекара,
мама му стара...