Георги МинчевИстория с китара

Не зная как стана но вчера на тавана
съвсем случайно открих една доста стара олющена
китара и да я хвърля реших.
Посегнах да я вдигна, но точно да я стигна чух
един тих гласец да казва "моля те недеи изпей ми
"йъестърдеи"
нали твардиш че си певец.
Усетих че треперя, че не мога да намеря вратата
да избqгам навън,
докоснах си главата,ущипах си ръката убедих се не
беше сън.
Занесох я във вкъщи а тя се намръщи,каза
"Защо ме водиш у вас заведи ме поне на едно турне
ще видиш целия свят ще заговори за нас".
Пр: Друг е животът с китара а тази понеже е стара,
непрекасното ме кара нови струни да и сложа
и за бъдещето си да спра да се тревожа.
Друг е животът с китара,а тази понеже е стара
помни времето на Ринго, Джордж, Джон и Пол,
моите първи учители по рок'н рол.
Вечерта се върнах рано,взех лист и на коляно,
писах песни,изобщо не спах.
На следващия ден макар и малко уморен
пред китарата ги изпях
а тя горката ваздъхна и веднага се пъхна
сама в моите ръце,
като влюбени бяхме пяхме и се смяхме
цяла нощ от сърце.
Пр:/3х/.