Гергана ДимоваМое утро, мое спасение

Някой в съня ми от теб ме пропъжда
Лягам си твоя, събуждам се чужда
спомен далечен на друг ме осъжда
но съм спасена – до теб се събуждам
[припев:]
Нощните призраци гонят ме
и към утрото бягам с тревога
но без теб да избягам не мога (без тебе не мога)
утро си ти и ме събуждаш за любов
сгряваш с очи моето замръзнало сърце
слънце си ти, даваш ми сила за живот
озаряваш с ??? усмивка всеки мои ???
Някой в съня ми с теб ни разделя
твоето място неканен заема
ляга до мене студена постеля
и към кошмара отново поема
[припев: х2]