Гергана ДимоваПрах

Видяли болката от слабостта в моите очи,
знаеш ли че други щом ме погледне в тях питат кой си ти,
как да се спася незная, като идваш пак за да ме раниш!
И на прах сърцето става, лъжеш го и пак ти прощава,
губя с теб ума си, моля те недей.
Само прах в мен остава, тръгваш ли убий ме тогава,
изгори ме с устни и ме разпилей.
След теб остава кървава следа в мойте сълзи
и по нея идваш пак за остатъка от сърцето ми,
как да се спася незнам, но те пускам там за да ме раниш.