Я побързай да изгрееш ясно слънце, рано, рано призори,
с бели менци на чешмата, рано слънце да отида, с първо либе да се видя.
Росна китка от градинка, ясно слънце да откъсна с утринта,
че ме чака млад Никола, млад Никола кавалджия, зарад него сън не спя.
С китка да го закича, в очите да го погледна,
да го прегърна, целуна, две думи да ми продума.(x2)
А в неделя на мегдана ясно слънце, щом се всички съберем,
млад Никола да засвири, аз до него да запея, старо младо да играй.
Пак тогава не залязвай ясно слънце, нека има светлина,
да се радва цяло село, малки моми и ергени, да почака и нощта.
С китка да го закича, в очите да го погледна,
да го прегърна, целуна, две думи да ми продума.(x3)