Ирина ФлоринВятърът спи

Встрани от сянката ми тръгвам вече,
пред мене пътят заспал в мъгли…
Плахо скривам една сълза,
не личи, не личи…
Зад мене - срещата, която чаках,
пред мен - момичето, което бях.
Понесох всичко, но теб със мен
не успях, не успях…
Все така е - в небето вятърът спи,
звездите тръгват на отчаян лов.
Но вече знаеш колко малко от мен
е любов…
Зад мене - мястото, където ходех,
пред мен - момичето, което бях.
Оставих всичко - за спомен взех
този смях, този смях…
Все така е - в небето вятърът спи,
звездите тръгват на отчаян лов.
Небето вехне, дъждът нагоре вали
без любов…