През дванайстата година
През дванайстата-тринайстата година,
кога са война обяви, долу със турци-
османлия, камбани жално биеха,
чифчилер къра оставиха,
чобани стада забравиха,
бакали дюкяни затвариха,
Заплака Нидялку Милану(ов),
кръчмата Недялко затвори,
на мила Радла продума:
"Радке ма, мила женице,
три година, Радке, се любихме,
само шест мес'ца заедно живяхме.
Ази ма, Радке, отивам долу
към турскае граница.
Неузнато дали ще се върна...
Тебе те булка оставям трудна -
на шест мес'ца време.
Сляд три месеца, женице, майка, ма Радке,
ще станеш."
Само едно ще ти се моля:
Ако мен там ме убият,
ако е детето момченце,
на мое име да го кръстиш,
хората в нашето село Сирак Неделчо
да го кръстят.
Ако мен там ме убият,
на мое име да го кръстиш,
хората в нашето село Сирак Неделчо
да го наричат, сирак Неделчо - без баща."
Тез думи Недялко нареди
и се във полка зачисли.
Към турска граница ги свалиха.
Нали са турци подгонили,
до Одрин кар стигнаха.
Но турците чувал сториха,
много българи плениха,
там попадна и Недялко Миланов.
Във Цариград ги закараха,
във Цариград на пристанище,
параходи да товарят и разтовар'ат
Денем параходи т'вареха,
нощем ги в телени мрежи затваряха,
(В) кални дъждове лежаха,
По триста грама хляб им даваха...
Търпяха българи, робуваха,
до шестнайстата година.
Недялко на българи продума:
"Българи, мили бе братя,
нали сме съюз със гърците;
айде, на гръцки ръце да се предадем."
Но без да знаят горките, че през
тринайста година България и Гърция
съюза развалиха.
Тогаз са лесно граница минавало -
една вечер мрежи скъсаха,
на гръцки ръце се предадаха.
Гърците като ги събраха,
във остров Тасос закараха, там близо
до мироните.
Денем ги караха параходи да товарят
и разтовар'ат.
Нощем по седем души в полуци впрягаха,
маслинови гори оряха.
От лошо на по-лошо българи попаднаха.
Търпяха българи, робуваха,
до двайсе и втора година.
По сто и двайсе души пленници
само трийсе и шест останаха.
Една сутрин Недялко на българи пак дума:
"Българи, мили бе братя, по сто и двайсе
души пленници само трийсе остаха.
От турски ръце избягахме,
на турски се предадахме,
от лошо на по-лошо дойдахме.
Утре е, братя, Никулден -
празника на рибарите.
Утре има лодки свободни -
да земем лодка да открадем,
навътре в морето да влезнем,
да хвърлим да се издавим!
Кирлясахме, братко, брадясахме,
на хора не приличаме,
това не е живот за нас."
Сутрина ранко станаха,
търсиха лодка и намериха.
Навътре в морето навлезоха.
От три пъти един до друг прошка земаха,
но никой не смее пръв да се хвърли,
като всеки от тях знаеше,
че по тяхните домове се надяват
милите майки и бащи, мили булки
и дребни дечица.
В това време лодка се зададе,
лодката караше Йосиф гърчето.
По български им селям отдаде
и на българи продума:
"Има ли някой от вас
да знае да смята и да пише?
При мене ще го зема,
живота му гарантирам,
заплата ще му осигуря."
Като зачу Недялко тез думи,
с българи прошка отзема,
в лодката при Йосиф се прехвърли.
В това време параход се зададе.
Българи бяло знаме развяха,
пленници за Франция заминаха,
а Недялко, Йосиф - двамата,
почнаха търговия да търгуват.
Караха двамата, търгуваха,
едра и дребна търговия -
много се добре спогаждаха...
Двамата търговия търгуваха
до трийсе и втора година.
Една сутрин Недялко ранко подрани,
до лодката застана и към БЪлгария погледна,
и дребни сълзи порони.
Йосиф Недялко попита:
"Толкова години стана търгуваме,
не бях те видел да плачеш.
Дали не си Недялко доволен
от облеклото и храната
и от мойта малка заплата?
Ако искаш да те оженя
за някое наше гъркинче?"
Чак тогаз Недялко се обади:
"Наистина, Йосифче, много години търгуваме,
но не бях ти, братко, разправял,
кога от България потеглих,
оставих булче трудно на шест месеца,
и си на Радка поръчах,
ако е детето момченце,
на мое име да го кръстят.
Сънувам снощи, булчето
милва ми, Йосиф, детето.
Ако си човек съвестен,
земи документи да ме снабдиш,
кат' търговец в България да ма изпратиш.
Ако ма чака булчето, ако е живо детето,
при тебе няма да се върна.
Ако Радка се е оженила, ако детето го няма,
тогава пак ще се върна,
тогав да ма ожениш за някое ваше гъркинче."
Йосиф излезна човек съвестен -
зема документи га снабди,
кат' търговец в България го изпрати.
Стъпна Недялко на Българско,
зема шепи пръст и на ума си думаше:
"Жив бях, боже, на Българско да стъпна!
Но каква ли ще бъде картината,
кога във село си ида,
ако Радка се е оженила,
ако детето го няма?
Случи се деня неделя,
кога в Папазли пристигна.
Старите в дюкяня пиеха,
младите въйка хоро играеха.
В неговата си кръчма отиде,
гледа брат му на тезгяха.
Шишенце си вино поръча,
тихичко брат си попита:
"Туй ли е село Папазли?
Имате ли човек изгубен
оше през дванайста година?"
Тогаз бат му отговорил:
"Това е брат ми Недялко.
Остави буля трудна на шест месеца -
мъжка рожба добила.
На батево име го кръстили,
хората в нашето село Сирак Неделчо
го наричат, Сирак Неделчо - без баща.
След малко кръчма затварям,
на Сирак Неделчо булче ще взема"
Недялко на брат си продума:
Може ли Сирак Неделчо да извикаш?
Нещо за баща му ще кажа.
Бехме заедно във Гърция,
сега се в ... завръща."
Отиде (на) Недялко брат му
и на Неделчо извика:
"Ела Неделчо в кръчмата,
човек от Гърция пристигнал,
нещо за баща ти ще каже."
Неделчо на мила майка извика:
"Фърли, майко, черно от глава -
татко бил жив във Гърция!
Човек от Гърция пристигнал,
нещо за татко ще каже!"
Заплака Радка, зарида:
"Тъй ли ти било, чедо, писано -
без баща майка да та роди,
без баща да та отгледа,
без баща сватба да ти прави!
За много хора връщане имаше,
така ли твоя баща няма да се върне."
Побърза чичо му, та го забра,
и го в кръчмата заведе.
Нали ги двамата запозна -
Неделчо на пътника продума:
"Може ли, чичко пътнико,
на мойта сирашка сватба да дойдеш,
вместо баща да ми бъдеш?"
Нали са Недялко съгласи,
нали са адети български.
Кога се сватбари събраха,
бубалъци и кумове,
за младо булче тръгнаха,
тръгнаха и пристигнаха
и се на трапези наредиха,
Недялко накрая стоеше.
Булката и младоженника
от човек на човек минават,
минават - ракия дават,
минават - прошка си земат.
Кога стигна реда на Недялко,
Неделчо на пътника продума:
"Я си дай, чичко,
твойта десна ръчица,
вместо баща да я целуна.
Че много е тежко по света,
човек без баща да расте -
значи без никаква закрила!
А най е тежко,
без баща сватба да правиш,
да няма кой да разполага..."
Не можа Недялко да са стърпи,
стана, прегърна малък Неделчо,
прегърна и го целуна,
и на Неделчо продума:
"Разполагай ти, доколкото можеш, (харчи колкото ти се иска)
аз не съм пътник непознат,
аз съм Неделчо, баща ти,
сега съм в место завръщам!
Татко е, чедо, до тебе!"
Гледа го малък Неделчо,
гледа го и пита:
"Ти ли си, татко незнаен,
незнаен татко, непознат!
От черната земя ли изникна,
от синьото небо ли кацна,
на мойта сирашка сватба да дойдеш!"
Кога сватбата привърши,
Недялко булката и младоженника забра,
на двамата им разправя
за неговото пленничество в Турция и Гърция,
как се в България върна,
каква е сватба намерил.
А те двамата пиш(к)ат -
всичко го на песен направихае,
от много хора да се пее,
да слушат млади и стари
какво донасят войните.
Речник на диалектите:
чифчи/лер (тур.) - чифликчия/и, фермер/и
трудна - бременна
чувал (тур.) - (прен.) капан
селям (ар.-тур.) - поздрав у мохамеданите, (остар.) поздрав
Папазлия (гр.-тур.) - свещеник
адети (ар.-тур.) - обичаи, нрави
забра - подхвана, събра, подкара