ИванаКой ме прокле

За тебе паля последната цигара -
последен влак тръгва пак от празна гара
и димът студен самотно ме обгръща.
Защо ли споменът сега при теб ме връща?
Не ме е срам да плача в тази самота,
сгреших и знам, загубих любовта...
Кой ме прокле да те обичам,
да те обичам, без да те имам?
Кой любовта ни отне и превърна,
и превърна лятото в зима?
Как сега любов, да те забравя
и споменът назад със теб да оставя?
Изгубихме толкова години -
изминаха, изминаха лета и зими.
Не ме е срам да плача в тази самота -
сгреших и знам - загубих любовта.
Кой ме прокле да те обичам,
да те обичам, без да те имам?
Кой любовта ни отне и превърна,
и превърна лятото в зима?(4)